В смъртната  тишина виждам само изваяното ти като надгробна плоча лице, дъждовни капки падат по студеният мрамор и попиват в рохкавата пръст. Усмивка помрачена от злокобната съдба и очи затворени за дяволски живот навеки. Черни свраки бдящи над мократа почва.

        Последен спомен. И ето единствената свещ вече не осветява самотната душа , а я пронизва с мощни стрели от разтопен восък. Последното листенце на Розата плавно се понася надолу и с тъмночер-веният си цвят продължава да напомня  за увяхналият живот.