Отворен прозорец...
Усещане!
Краен подтик към изгода...
И ето я неината задача-
Разлива се..
Изгорени длани вплитат се под мокрия прозорец....
Удоволствието от бавната задача...
И ето образа се губи в мокрото небе...
Следжа малка скука и йелажелание за повторно управдание..
Сещаш се моменти...Мозъка разклатен има занимание...
УТЕХА!
Времето запълнено за кратките минути тромаво помръдва...
И скуката отваря си вратичка..
СКУКА!.....
Никой не минава,вятъра забързва...
Улицата празна,шумът ловко се изплъзва...
Никой не минава през бялата барака....
ЕЙ ДА МУ * * * ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВЕЧЕР ПРОДАДОХ САМО ЕДНО КАФЕ.......