Хора с празни души чакащи само кутийката да заведе до никъде...
Уверих се,че градския транспорт е най-бездуховното място на този прозаичен свят
И шофьорите с подкараните си физиономии..редовно чакат мечтите си по спирките...
Кеф ти пешеходци,кеф ти нерви...
Кеф ти автобуси като скъсани консерви...
Хора с нечовешки мисли....скатали и последното нормално в себеси....
Залепнали за поредната седалка..превърнати във куха облегалка....
Само пътя ти обръща внимание...и се смее на пореднотот ти занимание....
Само за да стигнеш някъде си ти даваш няколко стотинки...
но истината е че живота ти минава пак по тия спирки....
А шофьора само бута си бараката....а кондукторката цака та...
И тъй човеко от път на път спирките текът...и живота и тои тече...
а твоето сърце неще автобуса си да  изтърве...,
защото се заблуждава че изпусне ли го ще се мре...

гледам как бабички и млади хора търчат като луди да хванат автобуса те разбирам!Готино е!