доста месеци се чувствах прекалено добре за да пиша..хората ми свикнаха на песимизмите и черногледството..но искам да знаете че факта че не пиша означава че скоро не съм била нещастна или угорчена от живота....мн свободна но в същото време отново объркана си джиткам по земята..Бог ми е подарил смеха...и благословията да се мсея всеки ден...дори сега гледам да оправям настроението на вкисналите и омърлушени от кризата хорица..макар и а зсмаата да бях унила преди няколко месецаа...супер се радвам за сестра ми която ще ни дари с нещо уникално красиво...единственото ценно нещо заради което си струва да живееш..аиде дано и се роди живо и здраво..пък нии че ще го засипем със обич то е ясно....едно разбрах докато мислих..в живота всичко си има лоша/тъмна/страна и една прекрасна/светла/всяко нещо може да се представи като лошо..и в същото време добро...трябва да се научим да си представяме живота добър..за да ни е по лесен...

:)))

(-;