Душата ми е изсъхнала и е залепнала по стените на тялото ми...
 

Мозъкът ми блъска някакви сложни въпроси, а сърцето ми е толкова бавно...

Сухо..без какпка живот, кърви без кръв,издава стон..

..Отново издишам тежко..с дробовете си усещам прохлада...

Чувстрвам вътрешностите си, а не чувствам света..

Тромаво, лениво погледът ми обгъща страница след страница..

Картините във мен се сменят, а нещо в мен умира...

или е умряло и сега трови същността ми и ми горчи..

Отвън цветна,неподвижна вътре,  в тиня блатна потънала без опит за спасение...

И ми тежи собственият ми въздух и на всички им изглеждам щастлива...

и химикала дори се опитва да избяга..........

и аз искам да избягам, ама нещо не ми се получава...

Очите ми прозяват се, заспиват..

и отново ми е сухо...блатно....умъртвено.....