Дърветата ни дишат
Покрити с бели,накацали преспи..
Зима е,а те..мъртви ли са?!
Дали подслон на снега,те дишат..
преплели дантелените клони
уж мъртви,а толкова красиви..
уж голи,мокри,застояли...
прегърбени и изморени от живота...
радват се на зимата и на смъртта си..
колко ли ни се присмиват...???
умират и се раждат пак,
а мъртви ли са,че са толкова красиви...
на фона на бялото небе,
протегнати дърветата подават своите ръце....
не сте ли забелязвали,че само зимата небето е толкоз бяло...
а да не би и то да е умряло...
дърветата ни дишат..и въздухът им стига,
защото макар и мъртви те не загиват...
а утре..утре слънцето ще ги обриши от снега...
и ще им покаже,че идва пролетта...
дърветата ще са спасени,а ние..приближени към смъртта...