Ах,една страхотна „българска” история..История за реализация,надежда и много сбъднати мечти..Не ви се вярва?...Повярвайте!Вярвате ли в Изкуството? В силата на ръцете да изразяват духа на художника?Силата на един млад талант да оцелява в България?Не?..Нека не се срамуваме вече,че сме българи!Такъв ни е манталитета..както самата ми приятелка /за която се отнася тази история/ каза: „В България вече нещата така се обърнаха,че се чувстваме добре, когато се тъпчем един друг. Когато натискаме надолу другите,за да се издигнем..” Тъжното е че си мислим, че държавата ни кара..истината е,че то си е в нас...И така, нека помечтаем.. Моята приятелка/няма да я назовавам по име /за да не среща съжаление в погледите на приятели и познати/ е ученичка..в българско училище за таланти - магистратура. Трудила се е страшно много,за да е на мястото, на което е в момента... Всяка нейна рисунка е с пот на челото,защото с времето ми става ясно, че изкуството трябва да бъде извоювано. Изкуството е да предадеш цялата си емоция и труд, за да може да се запамети във творбата и след това да се предаде на зрителя. Труд,труд,труд.. и малко мечти.. Мечта... глупава дума в България.. Да, не спирам да го повтарям.. Хайде да помечтаем тогава... Обидени ли сме,че не можем да мечтаем... Как да стане като един художник няма никакво бъдеще тук... и в старанието си да замине далеч,за да намери всичко, среща само стени.Защото у нас...се отскубват крилата на летящите, защото не стига, че не може да ни предложи мечти,тази страна ни лишава и от шанса да ги потърсим другаде. Приятелката ми е поканена да прекара магистратурата си в друга държава. Държава,където щом са я видели как се труди за всяка своя работа, са й свалили шапка. Дали са я за пример на своите ученици..предложи ли са й работа като асистент.. Тук за знанията си и добротата си, тя получава само негативизъм, презрение, че може да направи нещо по добро от направеното до сега. Защото тя има кураж..да пробива пътища където няма.. Да създава ново..Да бъде себе си... но тук получава само празни погледи.. които никога няма да признаят... А тя таи в себе си толкова много.. таи сила,търпейки всичко това и още не се отказва, таи знания, които с любов раздава на нас младите, таи надежда, че ще лети.Поканена е в чужда страна и й е обещано работа,дом,стипендия и уважение.. дели я само билата... само че родината й не я пуска... С проблеми в семейството,тя не може да купи билета си и отново с пот на чело всеки ден твори и предава рисунки за разни конкурси с надежда,че скоро /защото срокът е кратък/ да спечели награда,да си купи билет, и да бъде!Дала е всичко от себе си...
Какво получаваш в тази страна щом дадеш всичко от себе си – страх от този над теб, че ще сториш повече от него... страх, че се развиваш... Не искам такова бъдеще... нямам крила,но искам да имам без страх, че ще бъдат отрязани... Ако искате да помогнете финансово, сумата е 1000 - ако можете да помогнете финансово.. се свържете с мен.. ако не.. Просто се помолете мечтите ви да стигнат по далеч от тази страна!
